Крадец на магия

  Интервю със Сара Приниъс.
Размисли върху Крадецът на Магия и много още.

Какво ви вдъхнови да напишете Крадецът на Магия?
Четях броя на детско списание Крикет от декември 2005 година и на страницата за публикуване на писма на читателите, едно момиче молеше редакторите да вместят повече фантастични истории в списанието. Помислих си – Мога да направя това! – и същата вечер започнах да пиша фантастична история за списанието. След това обаче осъзнах, че всъщност историята представлява първа глава от книга, затова продължих да пиша. Другото ми вдъхновение са двете ми деца, които обожават да четат. Когато пишех книгата идваха на масата на вечеря и искаха още – Кон и Невери! Аз им разказвах какво съм написала този ден, докато вечеряхме.

Кои са любимите ви автори и книги сега и кои са ви били любими, когато сте била по-малка?
В момента, една от любимите ми авторки е Меган Уелан Търнър, всяка от книгите на която съм препрочела поне по три пъти. Това е защото като писател ми се иска да разбера как прави това, което прави. Сюжетите и героите º са толкова прекрасни. В последно време, също така, се увличам по книгите на Маурин Джонсън, Даяна Уин Джоунс, Джузеф Брукак и др. Също така, чета много фантастика за възрастни. Любимият ми автор е Дж. Р. Р. Толкин, дори водих курс в колеж по неговите книги.
Когато бях малка много обичах да чета. Четях различни автори, гръцки митове и легенди, пиесите на Шекспир.

 

Какво ви привлича във фантастичната литература?
Мога да отговоря като преподавател, защото съм водила часове по фантастика в колеж. Обаче моят най-честен отговор би бил: драконите. Като се замисля, самата фантастика е като дракон. Предвид размерът му и липсата на аеродинамика, един дракон не би трябвало да може да лети. Но по магически причини, той може! По същия начин фантастиката излита от страницата и влиза във въображението – това е друг вид магия.

Защо решихте Кон да бъде крадец?
Не съм решавала – той просто си беше. Всъщност първият ред на книгата се появи много преди самия герой. – Много са приликите между един крадец и един магьосник. Това изречение си стоеше дълго време в една папка в моя компютър, докато я втъкна в идеята, че мога да напиша фантастика за деца. В този момент се появи Кон и просто си бе такъв. Той е прекрасен герой за описване, защото винаги е в беда.
По-късно осъзнах, че Кон трябва да е крадец и по други причини. В началото на книгата той е дете, което се справя съвсем само. В Уелмет, един сирак трябва или да работи във някоя фабрика, или бъде настанен в приют, като на двете местата децата трябва да следват заповеди и да не мислят за себе си. Познавайки Кон, той не е такъв, който няма да мисли за себе си. Именно затова, той трябваше да следва своя собствен път по улиците на Здрача. За да стане така, той става крадец. Би желал да не трябва да краде, за да оцелее, но от друга страна харесва да използва уменията си на крадец.

В какво животно мислите, че ще ви превърне заклинанието емберо?
Това е труден въпрос! Веднъж, с мои приятели, се бяхме замислили кои животни биха определили нашия характер. Трябваше като си легнем вечерта, да ги сънуваме. Същата нощ сънувах, че съм Тиранозавър Рекс. Най-близкото същество до Тиранозавър Рекс в Уелмет, би било – дракон!